Яна Маринова
актриса и продуцент

Бях малка. Всички ми казваха: спри се вече, по-леко, не може да викаш, внимавай да не паднеш, стига си скачала… В отговор заставах на главата си и мирясвах за малко. Но тогава почвах да говоря без спиране. Млъквах само в театъра и операта и в киното на Красно село. И на стадиона на „Славия“… И съвсем логично израснах по театри, кина и… стадиони. Първо в леката атлетика ми казваха – не можеш да тичаш повече от големите, виж каква си малка. Тичах. Когато по-едрите деца се изморяваха, аз тепърва започвах да се забавлявам.
И отговарях – бъдете конкретни – за по-бързо не знам, но със сигурност мога най-дълго от всички. Треньорът на футболния отбор за мъже (тренирахме на един стадион) им казваше: Виждате ли т’ва малкото там? Обиколки след него.
И те тичаха и им се искаше да ми извият врата. Владо Иванов-Фугата ми го е разказвал.
И като пораснах, стана същото. Не можеш да си актриса, дрезгав ти е гласът. Станах актриса. Не може да играеш в театър, трудно е. Играя театър. Не можеш да направиш собствен филм, нямаш пари от държавата.
Направих „Привличане”, най-гледания филм в кината за пролетта на 2018 г. По-гледан и от американските хитове. Не можеш да направиш филм като вечните американските екшън-комедии. Вярно, не сама, но със страхотен екип правя “Диви&Щастливи” – филм за две жени, които карат лудо от София към Варна с цялата полиция по петите си и отвлечен мъж на задната седалка. Но бягайки от преследвачите си, осъзнават, че бягат към по-добра версия на самите себе си, към постигане на мечтите си. Тези мечти, които като деца ни дават увереност, че можем да покорим света като възрастни. Стига само да го пожелаем.
Да посмеем да се борим. Да бъдем истински, смели, умни и преследващи щастието с непреклонна глава за трудностите. Лесно е само когато имаш воля за дългото бягане и кураж да издържиш най-трудните 15 метра до върха!

Назад