Антоанета Пепе
влогър и блогър

„Тялото е външната страна на душата, а душата е вътрешната страна на тялото. Каквото и да се случва с душата, то се отразява върху тялото, както и обратното.” – Ошо
„Нашето тяло, ум, дух и душа са свързани. Тялото ни е огледало на душата ни и всяко заболяване е призивът на душата, който те моли да слушаш!” – д-р Далке
Отне ми време да го превърна в мантрата на моя живот. Не си спомням добре тийнейджърските си години. Години, в които не уважавах тялото си, не го слушах и не осъзнавах колко важно е да му служим добре, за да ни служи и то.
Днес не съм тийнейджър. Казвам се Антоанета – работеща майка на две деца и съпруга. Занимавам се с блогърство от 6 години. Стартирах проектът „Писма до Антоанет“,за да мога да достигна до максимално много хора – да споделям личния си опит и история и да дам възможност на хората, които попадат на него, да се учат от моите грешки и да се вдъхновяват. Започна като социален проект – превърна се в моята професия.
Работя на пълен работен ден, не само защото съм майка на две деца, което си е работа само по себе си, а защото съм главното действащо лице на канала ми в УТ и блог… водещ, писател, гримьор, фризьор, оператор, монтажист, дигитален маркетьор, секретар, модел, фотограф… всичко в 1.
Работата ми е изключително динамична, също толкова колкото и ежедневието ми като майка. Живея на бързи обороти и жонглирам хиляди социални роли. Не е вярно, че майката е просто майка – тя е и готвач, художник, певец, медицинска сестра, стилист, шофьор и какво ли още не.
Това добавено към горните роли…
Днес знам колко е важна хармоничната грижа за тялото, душата и психиката. Тялото не лъже. Подава сигнали винаги, когато е необходимо – това дали го слушаме, е въпрос на личен избор.
С времето се научих да живея здравословно, без да изпадам в крайности. Да се храня балансирано, да се движа и спортувам… Да спирам от време на време и да давам шанс на съзнанието си да усети от какво се нуждае психиката и тялото ми. И да им го предоставя.
Понякога уроците в живота ги учим по трудния начин.
Избрах да не чакам това да се случи и да взимам мерки след това, а да работя ежедневно към това да постигна хармония и баланс. Не съм перфектна, но се обичам. И това е причината да намирам време за себе си в забързаното ежедневие, защото само когато съм здрава и физически и психически, ще мога да дам необходимото внимание и енергия на хората, които обичам.
Докато йогата ме одухотворява и внася баланс в хаоса, танците са нещото, което ме зарежда изключително много и ме кара да хвърча от щастие. Като малка така и не успях да завърша нито един курс по танци.
Все исках да пробвам нещо ново. И така на 28 реших да реализирам мечтата си и се записах на самба. Никога не е късно да направиш нещо за себе си.
А как се справям с това да работя, да живея здравословно и да гледам две малки деца?
С желание… и усилия, които ме възнаграждават ежедневно. Искам да науча децата си да не се предават пред трудностите, които им поднася животът, да бъдат независими и да гонят мечтите си безкомпромисно, да се вслушват във вътрешния си глас и да се отстояват.
А ако докато възпитавам и отглеждам децата си, успея да вдъхновя или помогна на поне един човек със съдържанието, което създавам в интернет – това е най-големият успех.
Когато нещо те прави щастлив, някак всичко върви. Намирам време за нещата, които обичам. За разговори с любимите хора, за това да танцувам пред огледалото или да пея силно, колкото и да е фалшиво. Намирам щастие в малките неща. В това да взема детето си от градина, в това да кърмя, докато монтирам новия си клип. Нещото, което научих през последните 6 години – ние проектираме животите си.
Ние определяме как ще се чувстваме и как да възприемаме света около нас.
Посрещам дните с усмивка и крача смело напред. Щастието е в твоите ръце. Можеш!

Назад