Биляна Савова
арт директор, основател на фондация „Мога сам“

Името ми е Биляна Савова. Графичен дизайнер, арт директор на списание EVA, собственик и креативен директор на Plan2B Creative Studio, основател на фондация МС – Мога Сам. Майка на две пораснали момичета.
В момента съм на 51 години и имам зад гърба си лична история, която и с плюсовете, и с минусите си, ме е направила това, което съм днес. Смятам, че нищо от това, което ми се е случило, нито един от сюжетите, през които съм минала, нито едно от препятствията, които съм прескочила, не е случайно.
И най-важното – от гледната точка, която имам в момента, бих казала, че не бих променила нищо… Всъщност има едно мое решение, един мой избор, който направих преди повече от 30 години, който вероятно бих променила, ако мога днес. Но понеже това е невъзможно, определям това като един наистина преломен момент в моята история и начало на всичко, което последва в живота ми след това.
Тогава, това ми решение, беше продиктувано единствено и само от незнание и страх.
Не искам да ги оправдавам с младостта си. Не искам да съжалявам, защото наистина няма за какво. Не искам да нося вината за това, макар че скоро осъзнах, че много дълго време съм живяла точно с тази вина, за това, което съм направила тогава, с този страх и с това незнание за себе си, за тялото си, за това какво искам и какво ми е нужно, за да бъда истински щастлива. Живяла съм своя си живот, който не е бил подчинен на мен самата, а на това да се доказвам на някого другиго, да се харесвам на останалите, да бъда нещо, което е в абсолютно противоречие на същността ми.
Всичко това вероятно звучи като хиляди други женски истории, но при мен нещата стигнаха до там, че живеейки в това огромно противоречие, всъщност аз започнах да се самоунищожавам отвътре. Доведох се до състояние на много болно физическо тяло и уморена и объркана психика. А кулминацията в това беше диагностицирането ми с „тежката”, „нелечима”, дегенеративна диагноза – множествена склероза.
Но тази диагноза, за моя радост и благодарност, включи защитните ми механизми. Тя се превърна в мой спасител. Тя събуди женската ми интуиция и аз чух как тялото ми крещи за промяна.
Започнах да разбирам тези сигнали. И започнах да се променям. Тръгнах по този път, усещайки правилността му, но абсолютно интуитивно и единственото рационално в мен беше вродената ми воля, която също се събуди и започна да изгражда в мен мотивацията. Започнах да се запознавам със себе си. Започнах да се образовам и да се изучавам. Започнах да се харесвам и да се ценя. Започнах да се предизвиквам. Срещнах се с най-големите си страхове. Спрях да се обвинявам. Научих се да казвам не, когато това не е в моя полза. Научих се да се грижа за себе си. Простих на себе си и на другите.
И по този начин, разчиствайки „килера” на душата си, освободих много място. Място, което започна да се изпълва с нещата, които ми липсваха и заради които се бях съсипала физически и психически.
Но за да се случи всичко това, ми трябваше истинско и дълбоко осъзнаване и за него много силно ми помогнаха йога практиките и медитацията, които и до днес са неизменна част от ежедневието ми. Освен осъзнаване, те ми дадоха дисциплина и постоянство – две качества, които ми помагат много в поддържането на баланса в живота ми. Балансът на жена, майка, работеща жена и доброволната ми работа в помощ на хора с диагноза „множествена склероза“.
Изградих моят личен план за „оцеляване”, който обаче нарекох „План да бъда”. И това е план, който наистина работи и който не е резервен план. Това е план, който изградих сама за себе си и който ми дава най-важното – да поставя себе си на първо място. Дава ми смисъл, огромна радост, удовлетворение на всеки ден. Даде ми много любов!
Да се грижа за себе си е нещо, което е на първо място в приоритетите на дните ми. Защото грижейки се за себе си, правя най-важното – косвено се грижа за другите. Защото, ако аз съм добре, ще бъдат добре и хората около мен. А ако те се грижат за себе си, това ще бъде най-добрата помощ за мен. Никой на никого не е длъжен. И никой не ми е длъжен на мен. И никой не ми е виновен, защото всичко, до което съм се довела, е единствено и само заради изборите, които съм правила и непознаването на тялото и душата ми.
И преди да завърша, искам да припомня части от един съвършен постулат на великия Руми, който е част от моята идея за това да бъда:
„Отровата е всичко, което е повече от това, от което се нуждая.
Страхът е отказът да приема несигурността, която обаче ако приема, се превръща в приключение.
Завистта е отказът да приема доброто у другите, но ако го направя, се превръща във вдъхновение.
Гневът е отказ да приема нещата, които са извън контрола ми, но ако го направя. той се трансформира в свобода.
Омразата е отказът да приемеш някой такъв, какъвто е. И ако приема безрезервно този някой, омразата се превръща в Любов.“
Много искам да живея в свят със здрави и мислещи хора. Мъже и жени. Малки и големи. Стари и млади. Активни, усмихнати, удовлетворени, харесващи се, действащи… и добри.
Добри със себе си, добри в това, което правят, добри с другите.
Така че, бъдете добри във всички аспекти на доброто!
Бъдете добри, винаги когато това е възможно!
А това е възможно винаги!

Назад